Далечни

Ще бъдеш в моята прегръдка,
Очите ни ще бъдат насълзени
От нашата любов последна глътка
За мъките от щастие родени

Презирам Нас и общата ни клетва
Погребахме я заедно с мечтите
И глухото мълчание отеква
В нещастния простор на низините

Ще бъдат и душите наранени
Защото своите неволи не простихме
Ще литнем ли свободни, преродени
Щом в щастието болка днес открихме?

Боли, но в нашето несбъднато единство,
Тъгата не е онзи глух поврат,
А общото у двама ни е мъртво...
Отиде си завинаги от нас