Несбъднат е животът на един.
Един оставен е назад да бъде сам.
Чертае в почвата с ръце ориентир,
Загубените свят намират там.
Остана сам да чака своя ден.
Почака, но денят не се роди.
Намери се удавен в този плен,
Слепец ли бе за своите мечти?
Monday, December 21, 2009
Tuesday, December 15, 2009
Бяхме
Останахме да мислим натъжени
За случили се с двама ни злини.
Пропуснахме, че днес сме унижени,
Отблъснати от старите мечти.
Прошепнах ти : „ Недей да ме обричаш...
Сломени са и моите крила...”
Ти каза ми : „Все още ме обичаш.
Страхуваш се да бъдеш тук сама.”
От страх изгубих всеки полъх важен.
Усмивката ми бледа днес стои.
Запазих онзи поглед – сив, но нежен,
Изчерпан е... и вече не гори.
Отивам си. От страх да ме последваш
Прегръщам този спомен за последно.
В измислени обятия изчезваш.
Загубени отново сме безследно.
За случили се с двама ни злини.
Пропуснахме, че днес сме унижени,
Отблъснати от старите мечти.
Прошепнах ти : „ Недей да ме обричаш...
Сломени са и моите крила...”
Ти каза ми : „Все още ме обичаш.
Страхуваш се да бъдеш тук сама.”
От страх изгубих всеки полъх важен.
Усмивката ми бледа днес стои.
Запазих онзи поглед – сив, но нежен,
Изчерпан е... и вече не гори.
Отивам си. От страх да ме последваш
Прегръщам този спомен за последно.
В измислени обятия изчезваш.
Загубени отново сме безследно.
Преродена
Моето емоционално прераждане стори смъртта на старото ми „АЗ”.
Преродих се емоционално ‘нова’ и издъхнах постепенно за да вдишам аромата на света.
Днес съм друга.
Утре е далече.
Преродих се емоционално ‘нова’ и издъхнах постепенно за да вдишам аромата на света.
Днес съм друга.
Утре е далече.
Далечни
Ще бъдеш в моята прегръдка,
Очите ни ще бъдат насълзени
От нашата любов последна глътка
За мъките от щастие родени
Презирам Нас и общата ни клетва
Погребахме я заедно с мечтите
И глухото мълчание отеква
В нещастния простор на низините
Ще бъдат и душите наранени
Защото своите неволи не простихме
Ще литнем ли свободни, преродени
Щом в щастието болка днес открихме?
Боли, но в нашето несбъднато единство,
Тъгата не е онзи глух поврат,
А общото у двама ни е мъртво...
Отиде си завинаги от нас
Очите ни ще бъдат насълзени
От нашата любов последна глътка
За мъките от щастие родени
Презирам Нас и общата ни клетва
Погребахме я заедно с мечтите
И глухото мълчание отеква
В нещастния простор на низините
Ще бъдат и душите наранени
Защото своите неволи не простихме
Ще литнем ли свободни, преродени
Щом в щастието болка днес открихме?
Боли, но в нашето несбъднато единство,
Тъгата не е онзи глух поврат,
А общото у двама ни е мъртво...
Отиде си завинаги от нас
Загубих го отново
От стъпките на моя бунт
Остана глухо да ехти
Нечутият от никой зов.
Гласът не моите мечти.
И трепета ми вечно окрилен,
Аз губя всеки път пред теб…
Тревожно съм нищожна
Остана глухо да ехти
Нечутият от никой зов.
Гласът не моите мечти.
И трепета ми вечно окрилен,
Аз губя всеки път пред теб…
Тревожно съм нищожна
Общи
Общият живот е кратък
И той и всеки отпечатък,
Оставен и забравен в мен
Отминалите чувства общи
Преследваха ме много нощи
Безкраен беше този път
Останалото вътре в мен
Отказвам да предам на теб
Върви си, аз не те обичам вече.
И той и всеки отпечатък,
Оставен и забравен в мен
Отминалите чувства общи
Преследваха ме много нощи
Безкраен беше този път
Останалото вътре в мен
Отказвам да предам на теб
Върви си, аз не те обичам вече.
Subscribe to:
Posts (Atom)