Бяхме

Останахме да мислим натъжени
За случили се с двама ни злини.
Пропуснахме, че днес сме унижени,
Отблъснати от старите мечти.

Прошепнах ти : „ Недей да ме обричаш...
Сломени са и моите крила...”
Ти каза ми : „Все още ме обичаш.
Страхуваш се да бъдеш тук сама.”

От страх изгубих всеки полъх важен.
Усмивката ми бледа днес стои.
Запазих онзи поглед – сив, но нежен,
Изчерпан е... и вече не гори.

Отивам си. От страх да ме последваш
Прегръщам този спомен за последно.
В измислени обятия изчезваш.
Загубени отново сме безследно.