Научих се да плача.
От тук ще тръгна и ще нося своя срам невеж , а ситните ми стъпки ще се губят.

Всичко тук е ново, но защо не е наново?

Вчера беше 1ви януари. Днес денят е друг.
Странно.
Дните никога не се повтарят, но защо у мен остава друго чувство? Невероятно ми се струва, че всеки миг е уникален. Невероятно е. Не, не е вероятно. Не вярвам.
Харесва ми да мисля, че нещо би могло да се повтори, да бъде същото. Такова, каквото е било веднъж. Невъзможно.

Гроб

Несбъднат е животът на един.
Един оставен е назад да бъде сам.
Чертае в почвата с ръце ориентир,
Загубените свят намират там.

Остана сам да чака своя ден.
Почака, но денят не се роди.
Намери се удавен в този плен,
Слепец ли бе за своите мечти?

Бяхме

Останахме да мислим натъжени
За случили се с двама ни злини.
Пропуснахме, че днес сме унижени,
Отблъснати от старите мечти.

Прошепнах ти : „ Недей да ме обричаш...
Сломени са и моите крила...”
Ти каза ми : „Все още ме обичаш.
Страхуваш се да бъдеш тук сама.”

От страх изгубих всеки полъх важен.
Усмивката ми бледа днес стои.
Запазих онзи поглед – сив, но нежен,
Изчерпан е... и вече не гори.

Отивам си. От страх да ме последваш
Прегръщам този спомен за последно.
В измислени обятия изчезваш.
Загубени отново сме безследно.

Преродена

Моето емоционално прераждане стори смъртта на старото ми „АЗ”.
Преродих се емоционално ‘нова’ и издъхнах постепенно за да вдишам аромата на света.

Днес съм друга.
Утре е далече.

Далечни

Ще бъдеш в моята прегръдка,
Очите ни ще бъдат насълзени
От нашата любов последна глътка
За мъките от щастие родени

Презирам Нас и общата ни клетва
Погребахме я заедно с мечтите
И глухото мълчание отеква
В нещастния простор на низините

Ще бъдат и душите наранени
Защото своите неволи не простихме
Ще литнем ли свободни, преродени
Щом в щастието болка днес открихме?

Боли, но в нашето несбъднато единство,
Тъгата не е онзи глух поврат,
А общото у двама ни е мъртво...
Отиде си завинаги от нас

Загубих го отново

От стъпките на моя бунт
Остана глухо да ехти
Нечутият от никой зов.
Гласът не моите мечти.

И трепета ми вечно окрилен,
Аз губя всеки път пред теб…


Тревожно съм нищожна